Връх Бузлуджа (днес връх Хаджи Димитър) има изключителна значимост за българската история и национална идентичност, заради различните драматични събития, които са се случили на това място от средата на XIX век насам. През 1959 г. правителството решава да организира конкурс за проектиране на паметник на връх Бузлуджа в признание на неговото национално значение. Този паметник e трябвало да бъде по-голям и по-впечатляващ от всеки друг.
Дом-паметникът на БКП на връх Бузлуджа (паметникът Бузлуджа) е открит през август 1981 г. на важно историческо място в българската история. Три основни исторически събития са свързани с този планински връх: последната битка на въстаниците на Хаджи Димитър през 1868 г., основаването на Българската социалдемократическа работническа партия през 1891 г. и партизанското сражение през 1944 г.
През втората половина на 19 век в страната нараства силно революционно движение за освобождение от Османското владичество.
Двама от най-известните революционери в България – Хаджи Димитър и Стефан Караджа – сформират въстанически отряд в Румъния през 1868 г., преди да пресекат река Дунав и да започнат серия от нападения над османските гарнизони в България. Тяхното дело се радва на някои победи в началото, до 9 юли, когато Стефан Караджа е ранен в сражение и заловен от османците. Хаджи Димитър повежда останалите въстаници в една последна битка, която се състои на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 г.
Тази драматична борба е важна не заради своя мащаб или резултат, а заради смелостта и саможертвата на въстаниците. Въпреки че знаят, че това ще бъде последната им битка, те съзнателно предпочитат да умрат, вместо да се предадат. Този акт на героизъм привлича вниманието на Европа и показва на света, че българите са посветени на каузата за свобода.
През април 1876 г., в България избухва национално въстание срещу Османското владичество. То е потушено бързо от османските войски и цели градове са избити като наказание за бунта – но тези кървави събития скоро привличат вниманието на света и през 1877 г. руският цар Александър II започва да разполага войските си на Балканите. Едни от най-решителните действия в тази война се водят само на 10 км от Бузлуджа, в прохода Шипка.
Защитата на прохода Шипка е една от най-героичните и решителни битки по време на Руско-турската освободителната война от 1877г.-1878г. Битките, които се провеждат от 21 септември до 13/26 август 1877 г., между защитниците на прохода и турската армия, влизат в българската история под името Шипченска епопея.
Задачата на малък руско-български отряд под командването на генерал Н. Г. Столетов, съставен от около 7500 души, е да спре армията на Сюлейман паша, която значително превъзхожда с числеността си (около 27 000 души и резерв от 10 000 души) и да не ѝ позволи да прекоси Стара планина и да обедини силите си с турските части в Североизточна България.
Защитата на Шипка продължава през есента и зимата на 1977 г. Този период влиза в историята като „Зимно шипченско стоене“. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка героично пазят прохода.
Паметникът Бузлуджа никога не е бил изрично посветен на битките за прохода Шипка, но е изграден със силното чувство за български национализъм, което се свързва с това планинско място. Паметникът Бузлуджа и Паметникът на свободата Шипка и до ден днешен се намират в общия Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.
Първите социалистически групи в България започват да организират срещите си през 1886 г. Политическият философ Димитър Благоев изиграва важна роля в оформянето на българското социалистическо движение. Той публикува първите преводи на български език на книги като „Капиталът” на Карл Маркс и „Манифест на Комунистическата партия“, както и собствената си влиятелна творба „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“
През 1891 г., когато Благоев решава да обедини различните фракции в една българска социалистическа организация, Бузлуджа става логичното място за среща – дискретно и удобно, притежаващо вече силно национално значение. Годишното честване, посветено на саможертвата на Хаджи Димитър, е било използвано като прикритие за събиране на социалистическите групи в страната.
Първият социалистически конгрес в България (както по-късно ще стане известно събирането) се провежда на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа, което довежда до официалното сформиране на Българската социалдемократическа работническа партия, предшественик на Българската комунистическа партия, която по-късно поема пълен контрол върху държавата.
Към края на 19 век, много българи започват да посещават връх Бузлуджа, за да отдадат почит на мястото. През 1898 г., епископът на Стара Загора Кусевич предлага създаването на паметник – обелиск с кръст и параклис с градина, посветени на героизма на четата на Хаджи Димитър. В последствие е планирано и изграждането на 8-метрова статуя на Хаджи Димитър, която гледа към планината. Въпреки това, в резултат на икономическата криза по времето на цар Фердинанд, проектът не е осъществен.
Първият реализиран мемориален проект на връх Бузлуджа е „Хижа Бузлуджа“, открита през 1936 г. Сградата е създадена, за да подслони многобройните посетители, които по това време вече посещават връх Бузлуджа, за да отдадат почит на Хаджи Димитър и неговата чета. Изграждането на хижа Бузлуджа има за цел да улесни образователния туризъм в региона.
По време на Втората световна война, България заема страната на нацистка Германия, въпреки протеста на много от нейните граждани. Организирано е национално партизанско съпротивително движение, в което Българската социалдемократическа работническа партия – тогава известна като Българската комунистическа партия – заема важна водеща роля.
На 25 януари 1944 г., партизанските отряди от градовете Габрово и Севлиево нападат български фашистки сили, които изпълняват тренировъчни учения на връх Бузлуджа. Последва ожесточена престрелка, по време на която трима партизани загубват живота си. През септември 1944 г., съветската Червена армия влиза в България, като изтласква нацистките сили от Източна Европа. Партизаните като победители сформират коалиционно правителство през следващите години, като Българската комунистическа партия бързо поема ръководството. През 1946 г., чрез национален референдум, се премахва монархията и се създава еднопартийна система.
Новият режим издига много паметници, за да отпразнува победата на българския социализъм. По-специално, връх Бузлуджа се счита за изключително важен, тъй като е родното място на социалистическото движение в България. На 29 януари 1959 г. се обявява конкурс, който ще приветства архитектурни предложения за четири нови паметника в чест на историята на връх Бузлуджа.
На 2 юли 1961 г. – 70 години след основаването на първата българска социалистическа организация – три от четирите паметника са открити: статуя на Хаджи Димитър, гравиран релеф на благоевия Бузлуджанския конгрес от 1981 г. и паметник, посветен на партизанските отряди от Габрово и Севлиево.
На 23 януари 1974 г. архитект Георги Стоилов и инженерите започват подготовката на строителната площадка. Планинският връх Бузлуджа е свален с 9 метра (от 1441м до 1432м) като са изкопани 15 000 кубически метра скала за основата на паметника. В процеса са използвани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло.
Построяването на Бузлуджа е финансирано с публични дарения с намерението да се превърне в общонационална кауза. Поради трудното място, тежките метерологични условия особено през зимата и конструктивната сложност, проектът е отнел повече от седем години (Януари 1974 г. – Август 1981 г.). Сградата е изградена от Строителни войски под ръководството на генереал Делчо Делчев. Общо над 6 000 души са работили по паметника, включително много от най-добрите български архитекти, художници, скулптори и инженери.
Паметникът Бузлуджа се състои от сферично тяло, символизиращо венец в памет на историческите събития, случили се на връх Бузлуджа, и пилон, който представлява флаг, украсен с най-големите в света светещи червени петолъчки. Интериорът представя почти 1000 кв. м. изключителни мозайки, представящи основни български исторически епизоди и личности, свързани с перида на социализма.
По време на осемгодишното използване на паметника, той е бил посетен от над 2 милиона души, служейки като политически музей и място за ритуални събития. Имало е строг график за всеки ден през работното време: от 9 до 12 ч. и от 13 до 16 ч., с изключение на понеделник и вторник, когато сградата е била затворена. Не се е изисквало входна такса, а предварително писмено известие и регистрация. Приемът е бил на всеки пълен час. В сградата групите задължително оставали заедно и извървявали фиксиран маршрут с екскурзовод. Основна забележителност е било шоуто “Звук и светлина” в основната зала на паметника. Беседите на екскурзоводите са представяли и интерпретирали както изображенията на мозайките, така и актуални теми. Високият 70 метра пилон не е бил отворен за посетители, а достъпен само за техническо обслужване.
След политическите промени през 1989 г. новото демократично правителство няма интерес да запази най-значимия символ на предишната идеология и паметникът е изоставен. В началото на 1992 г. паметникът е национализиран съгласно Закона за конфискация на имуществото на тоталитарните организации. Оттогава той е държавна собственост, администриран от Областната администрация на Хасково, а след това, както и до днес, от Областна администрация Стара Загора.
Около средата на 90-те години последните служители са освободени, а вратите на паметника заключени. От този момент нататък започва разграбването и вандализма. Първо са откраднат инвентара, заедно с мебели, електрически печки, килими и т.н. След това металните елементи от сградата са нарязани и продадени за скрап, включително 2500 квадратни метра медно покривно покритие, входните медни врати и скулптурите във фоайето. Където е било възможно, плочите от мрамор и гранит са били свалени, за да бъдет преизползвани в лични строителни проекти. Всичко, което е могло да се използва повторно или да се демонтира и продаде, е изнесено. Днес са останали най-вече неизползваемите материали – бетон и мозайки и трудните за разглобяване – метална покривна конструкция и мраморни облицовки.
