Форумът е международна платформа за обмен на практически опит, знания и идеи за опазването и развитието на недвижимото културно наследство. Той създава диалог между институции, експерти, граждански организации и бизнеса.
Четвъртото издание на форума постави фокус върху технологиите и новите подходи, които променят начина, по който опазваме, разказваме и развиваме културното наследство. Дигитализацията беше разгледана не само като метод за документиране, а и за активно въвличане на публиката.
Форумът се проведе по повод Световния ден на културното наследство (18 април). Той постави въпроса за връзката между наследство и технологии, между традиции и иновации, между минало и бъдеще.
Тази година, в рамките на събитието присъстваха 40 експерти, проведохме 30 лекции и споделихме опит от 10 държави. Преживяхме 2 дни пълни с вдъхновение, идеи и нови контакти.
16-ти април 2026, четвъртък
Панел 1: Дигитален двойник на Бузлуджа
Панел 2: Иновативни комуникационни подходи
Панел 3: Дигитални изживявания
17-ти април 2026, петък
Панел 4: Иновативни практики за опазване
Панел 5: Дигитални градски разкази
Панел 6: Дигитални регистри и карти
Форумът събра водещи експерти в опазването и представянето на недвижимо културно наследство от България и Европа, които представиха успешни модели и иновативни решения. Сред международните делегати на събитието бяха експерти от ИКОМОС – Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места, Европа Ностра – водещата европейска федерация за културно наследство, Болонския университет, EUROM – Европейската обсерватория на паметта, ATRIUM – Асоциация и европейски културен маршрут и EuroClio – Европейската асоциация на преподавателите по история, Дома на европейската история – музеят за история на Европейския съюз, Министерство на културата на Франция и други.
Основен акцент в програмата беше премиерното представяне на дигиталния двойник на монумент Бузлуджа – интерактивно 3D преживяване, което даде възможност на участниците да разгледат актуалното състояние на сградата, но и да „прескочат“ назад във времето, за да видят как е изглеждал в миналото. Присъстващите имаха възможност и да научат повече за историята и контекста на мястото и да изберат бъдещето, което искат за монумента.
След демонстрацията на дигиталния двойник, посетителите се включиха в работилница “Създай разказ”. В разгледаха двойника, обсъдиха и споделиха своето мнение и идеи. След това заедно създаходме многопластов наратив на Бузлуджа.
Дигиталното фоайе представи съвременни технологии и иновативни подходи за разказване, документиране и преживяване на културното наследство. Тук участниците можеха да изследват дигитални двойници, интерактивни реконструкции и VR среди, които разкриват нови перспективи към миналото и бъдещето на значими обекти.
Селекцията включи разработки на водещи български студиа и организации, които работят в пресечната точка между културно наследство, визуални ефекти и дигитални иновации.
Торнадо студио
– Дигитален двойник на монумент Бузлуджа
– VR разходка в монумента (в партньорство с PERI България)
– 3D археологически реконструкции: Хераклея Синтика, Самуиловата крепост, Ивайловградските скални гробници, град Червен
– Интерактивна апликация за крепостта Червен
– Тактилни двойници на редки музейни експонати
BM Vision
– Кинематографични VR изживявания за обектите на ЮНЕСКО в България
– Солниците на Провадия: интерактивен AI гид, дигитална разходка и холограмен тубус за артефакти
– Пещера Магурата: дигитална разходка
Градоскоп
– „Сточна гара“ – VR визия за бъдещето на градската среда
Виртуалният кът показа как технологиите могат да разширят разбирането ни за наследството, да улеснят достъпа до знание и да създадат нови форми на ангажираност с културната среда.
Събитието се реализира с финансовата подкрепа от Европейския съюз по международния проект „Развиване на включващ процес за комуникиране на противоречивото наследство“, програма CERV-2023-CITIZENS-REM в партньорство с:
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.
Форумът ще се проведе в концертна зала „БИАД“ на ФНТС на адрес ул. „Георги С. Раковски“ 108, София, Център.
Красивата зала е една от локациите на нашите партньори от ФНТС. Намира се на втория етаж и е достъпна с асансьор. Входът ще познаете, както по плаката на събитието, така и по надписа „Федерация на научно-техническите съюзи“.
Програмата на форума включи презентации, дискусии, работилница и зона с демонстрации на дигитални изживявания. Работните езици на форума бяха български и английски, като беше осигурен симултанен превод. Участието беше безплатно, но с предварителна регистрация.
Кликнете върху името на презентацията, за да научите повече за всеки от лекторите.
Арх. Греъм Бел е член на Настоятелството на ф-я „Проект Бузлуджа“. Той има богат опит в управлението в сферата на културата, придобит от ръководни позиции в неправителствени организации, свързани с културното наследство в Обединеното кралство и Европа. Греъм е директор на Cultura Trust Великобритания от 1995 г. Член е на управителния съвет на Europa Nostra и съветник по програмата „7-те най-застрашени“ обекта на Европа, като допринася със своята експертиза за опазването и популяризирането на културното наследство.
Дора Иванова завършва архитектура в Техническия университет в Берлин. През 2015 г. основава фондация „Проект Бузлуджа“ и оттогава е управител на организацията. Тя успешно инициира и управлява редица проекти за монумент Бузлуджа: план за опазване и управление, стабилизиране на мозайките, почистване и обезопасяване, фестивала OPEN BUZLUDZHA, както и този отворен форум за културно наследство. За работата си във фондацията тя е удостоена с наградата „Почетен българин“ за 2021 г. и „Будител на годината“ за 2022 г. Нейната работа цели развиване на добри практики и работещи модели за активиране на потенциала на културното наследство.
Мартин Костов е съосновател и изпълнителен директор на Tornado Studios – водещо българско студио за 3D визуализации, дигитални двойници, интерактивни и виртуални среди. Студиото работи за клиенти в областта на културата, архитектурата, образованието и развлекателната индустрия. Той ръководи стратегическото развитие на компанията и координира международни проекти, свързани с дигитализация на културното наследство, виртуални реконструкции и иновативни визуални решения.
Мартин Костов развива Tornado Studios като ключов партньор в проекти за опазване и популяризиране на културни обекти чрез съвременни дигитални инструменти. Под негово ръководство се реализират високотехнологични визуализации за музеи, институции и международни инициативи, включително свързани с паметника Бузлуджа. Той е активен участник в професионални форуми, посветени на ролята на технологиите в културното наследство и визуалните изкуства.
Иво Йовчев е съосновател и креативен директор на Tornado Studios. Той е творческият двигател зад визуалната идентичност и художествените решения на студиото, като съчетава технологична експертиза с дълбоко разбиране за визуалния разказ и дигиталното изкуство.
Иво Йовчев има богат опит в създаването на фотореалистични модели, виртуални експозиции и интерактивни културни съдържания. Работил е по множество международни проекти, включително дигитални реконструкции на архитектурни и исторически обекти, визуални концепции за музеи и културни институции, както и разработки за гейминг и филмовата индустрия. Неговият подход поставя акцент върху автентичността, детайла и иновативното представяне на културното наследство в дигитална среда.
Д-р Риин Алаталу е вицепрезидент на ИКОМОС Европа и водещ експерт в областта на опазването на културното наследство. Тя е дългогодишен преподавател в Естонската академия на изкуствата, където се специализира в политики за наследството, управление на историческата среда и международни стандарти за опазване.
С богат професионален опит в държавната администрация, научните среди и международните организации, д-р Алаталу е участвала в разработването на национални и европейски стратегии за културното наследство, както и в оценяването на обекти за Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Тя е автор на множество публикации и активен участник в международни конференции, посветени на устойчивото управление на историческата среда.
Работата ѝ е насочена към интегрирането на културното наследство в съвременните политики за развитие, укрепването на експертните мрежи в Европа и насърчаването на добри практики в опазването на архитектурното и градското наследство.
Ерън Тейлър е докторант по визуална социология в Голдсмитс, Лондонски Университет. Неговото изследване разглежда как личните преживявания на посетителите при срещата им със социалистическото културно наследство се влияят от емоционалното въздействие на средата и начина, по който обектите се представят. Работата му показва как тези фактори помагат за по-лесното разбиране и приемане на противоречиви периоди от миналото. Той е преподавал в Университета „Корвинус“ в Будапеща и е бил гост‑изследовател в Университета „Хумболт“ в Берлин. Завършил е магистърска степен по руски и източноевропейски изследвания в St Cross College, Оксфордски университет. Преди да се насочи към академичната сфера, е работил като фотожурналист в Източна Европа и е активен доброволец във Фондация „Бузлуджа“.
Проф. Патрик Лийч е член на управителните органи на ATRIUM – международната културна мрежа, посветена на архитектурата на тоталитарните режими през XX век и нейното съвременно значение. Той е утвърден изследовател и преподавател с дългогодишен академичен опит в Италия и Обединеното кралство, работещ в областта на културната памет, градската среда и политиките за наследството.
Работата му е фокусирана върху разбирането и интерпретацията на трудното наследство, ролята на архитектурата в изграждането на колективната памет и възможностите за трансформиране на спорни исторически обекти в пространства за диалог и образование. Проф. Лийч участва активно в международни проекти, свързани с културното наследство, демократичните ценности и устойчивото развитие на градската среда.
Като част от ATRIUM той допринася за развитието на европейски културни маршрути, изследователски инициативи и политики, насочени към съхраняване и осмисляне на наследството от тоталитарните режими в съвременен контекст.
Д-р Лейла Синьорели е доцент по архитектурна консервация в Университета на Болоня. Тя има докторска степен по архитектура за консервация, практически опит добит като главен архитект в престижната Галерия дел’Академия във Венеция и експертиза в опазването на архитектурното наследство. Като водещ изследовател на проекта PRIN „ДИСОНАНТНО НАСЛЕДСТВО И ВОЙНА“ тя се фокусира върху критичната област на консервацията и комуникацията на трудни исторически наследства.
Д-р Алесия Зампини е изследовател по архитектурна консервация в Университета на Болоня. Нейната експертиза е в областта на консервацията на разрушени архитектури и интервенции след травматични събития, както и в съхранението на значимо наследство от 20-ти век, включително рационалистичната архитектура и германските бункери. Тя е част от съвместен проект между Университета на Болоня и ATRIUM, насочен към подобряване на знанието и комуникацията на рационалистичната архитектура във Форли.
Д-р Рикард Конеса е проектен ръководител в Европейската обсерватория за спомени (EUROM). Неговото изследване се фокусира върху социалните процеси около представите за миналото в публичното пространство и тяхната употреба в политическата среда. Той е работил като проектен ръководител в отдела за наследство и публикации на Мемориал Демократик на Каталунското правителство и в момента е преподавател по История на съвременния свят в магистърската програма на Университета Оберта де Каталуния (UOC). Д-р Конеса е автор на няколко статии и е сътрудничил в различни колективни публикации, участвал е в множество конференции и семинари и е ангажиран с различни организации, свързани с движението за историческа памет в Испания.
д-р Давид Гонзалез е доктор по образование в областта на културното наследство, с отличие от Университета в Барселона, където работи и като проектен координатор в Европейската обсерватория за памет (EUROM). Неговите изследвания разглеждат местата на памет и тяхното наследство, туризъм и образователни измерения през интердисциплинарна призма. Той има множество публикации във водещи списания и академични издателства в областта на хуманитарните и социалните науки и е участвал в международни проекти, посветени на историческата памет и културния мениджмънт. Работата му развива изследователска програма, която анализира сложното взаимодействие между паметта, културните практики и туристическата динамика.
Въпроси и отговори с лекторите от панела.
Алисън Беърли е специалист по дигитални колекции в Дом на европейската история в Брюксел — водеща институция, посветена на изследването, съхранението и представянето на общата европейска памет. Тя работи по дигитализацията, документирането, управлението и достъпността на музейните колекции, както и по внедряването на стратегии за опазване на дигиталното наследство.
Работата ѝ включва координиране на дигитални проекти, прилагане на стандарти за метаданни и управление на платформи, които подпомагат изследователи, музеи и широката общественост в достъпа до културни ресурси. Тя участва активно в развитието на онлайн колекцията на Дома на европейската история и в проучването на добри практики за управление на данни, свързани с дигиталното културно наследство.
Инж. Катя Стоянова е директор на Исторически музей – Петрич и ръководител на ключови инициативи, свързани с проучването, опазването и популяризирането на културното наследство в региона. Тя управлява два от най-значимите археологически и исторически обекта в Югозападна България – античния град Хераклея Синтика и Националния парк-музей Самуилова крепост, превръщайки ги в центрове за научна работа, културен туризъм и обществено образование.
Под нейно ръководство Исторически музей – Петрич развива съвременни подходи за достигане до по-широка публика, включително чрез дигитализация на културното наследство, интерактивни образователни формати и създаване на достъпни онлайн ресурси. Инж. Стоянова работи активно за интегрирането на археологическите обекти в културния и туристическия обмен, като съчетава научната експертиза с модерни комуникационни и технологични решения.
Петя Велковска е специалист в Археологически музей – Хисаря, където работи по изследването, опазването и популяризирането на богатото археологическо наследство на региона. Тя участва активно в разработването на образователни и интерпретационни програми, насочени към по-достъпно и ангажиращо представяне на античните обекти пред широка публика. Нейната работа е свързана с интегрирането на съвременни подходи в музейната комуникация и създаването на преживявания, които свързват посетителите с историята на Хисаря по интерактивен и сетивен начин.
Йосиф Божилов е съосновател на студио „Viarity“, специализирано в разработването на виртуални и добавени реалности, интерактивни визуализации и дигитални решения за културното наследство. Той работи върху създаването на иновативни дигитални преживявания, които позволяват на посетителите да изследват исторически обекти по нов, потапящ и достъпен начин. Проектите му комбинират технологична експертиза с внимание към автентичността и научната достоверност, превръщайки дигитализацията в мост между миналото и съвременната публика.
Боян Милушев е основател и управител на BM Vision – студио, специализирано в създаването на иновативни концепции и технологични решения за музеи, културни институции и туристически обекти. Работата му е насочена към съвременната интерпретация на културното наследство, чрез интегриране на виртуална и добавена реалност, реални и 3D възстановки, дигитален сторителинг и интерактивни преживявания.
С богат професионален опит в сферата, Боян Милушев и екипът му разработват проекти, които съчетават технологична иновация, научна достоверност и силно въздействие върху публиката. Под негово ръководство BMVision реализира успешни инициативи, които превръщат музейното и културно съдържание в достъпно, ангажиращо и съвременно преживяване за различни аудитории.
Марин Димитров притежава богат опит в техническото и оперативното управление на събития и аудио-визуални инсталация. Той заема позициите Главен оперативен директор в MP-STUDIO, Главен оперативен директор на Lunar Festival of Light, изпълнителен директор на MP-STUDIO TECH и съосновател на Enter Your Plan и Space Dive Productions.
С над 12 години опит в организирането и реализирането на мащабни събития в повече от 27 държави — от Япония, през Близкия изток и Европа, до Мексико — Марин е изградил силна репутация със своята техническа прецизност, логистична ефективност и лидерство в сложни международни продукции.
Въпроси и отговори с лекторите от панела.
Кратко заключение в края на сесията.
Проф. Йорг Хаспел е част от екипа на „Проект Бузлуджа“ от самото му начало през 2015 г., а от 2021 г. е част от Настоятелството на фондацията. Той е бил директор на Института за културни паметници в Берлин (1992-2018 г.) (Landesdenkmalamt Berlin) и президент на ИКОМОС Германия (2012-2021 г.). От 2014 г. е председател на борда на най-голямата неправителствена организация за културно наследство в Германия (Deutsche Stiftung Denkmalschutz). Йорг Хаспел е постоянен член на експертната група за опазване на градското наследство на Федералното правителство на Германия и основател на Международния научен комитет на ИКОМОС за запазване на наследството от 20-ти век (ISC 20C).
Д-р Анета Василева е архитект, изследовател и преподавател в Катедра „История и теория на архитектурата“ към УАСГ, както и съосновател на фондация „Ново архитектурно наследство“. Нейната работа е фокусирана върху изследването, опазването и критичната интерпретация на архитектурата от втората половина на ХХ век, с акцент върху социалистическото модерно наследство. Тя участва активно в международни научни мрежи, изследователски проекти и инициативи, свързани с трудното наследство, архитектурната идентичност и съвременните подходи към градската среда. Д-р Василева е автор на публикации, лекции и експертни анализи, които допринасят за по-широкото разбиране и обществено осмисляне на модерното архитектурно наследство в България.
Емилия Кълева е архитект и преподавател в Катедра „История и теория на архитектурата“ към УАСГ, както и съосновател на фондация „Ново архитектурно наследство“. Нейните интереси са свързани с архитектурното наследство, културната памет и трансформацията на градската среда. Тя участва в изследователски, образователни и проектантски инициативи, насочени към популяризиране на културното наследство и развиване на съвременни методи за неговото интерпретиране и интегриране в днешния градски контекст.
Арх. Петкана Бакалова е утвърден архитект-реставратор с дългогодишен опит в опазването на културното наследство и в управлението на сложни реставрационни и инфраструктурни проекти. Тя е бивш заместник‑председател на Камарата на архитектите в България и активен експерт в областта на строителната култура, градските политики и качеството на архитектурната среда. Работила е по множество значими обекти – от археологически паметници до архитектура от ХХ век – и участва в обществени инициативи, свързани с устойчиво развитие и опазване на наследството.
В своята професионална работа арх. Бакалова съчетава задълбочени познания по реставрация с ангажираност към съвременните предизвикателства пред градската среда. Тя е активен участник в експертни групи и публични дебати, свързани с нормативната рамка, качеството на строителството и развитието на архитектурната професия. Нейният принос е разпознаваем както в практиката, така и в обществените дискусии за бъдещето на българските градове и културното наследство.
Акад. проф. д.ист.н. Васил Николов е един от водещите български праисторици и дългогодишен изследовател на най-ранните земеделско-скотовъдни общности и социални структури в Югоизточна Европа. Той е ръководил археологически проучвания на няколко важни праисторически обекти, между които селищната могила Караново, неолитните ямни светилища при Любимец и Капитан Андреево, неолитните селища Слатина-София и Мурсалево, но между всички тях изпъква Провадия-Солницата – най-старият солодобивен и градски център в Европа, датиран в VI – V хил. пр. Хр. Неговата работа разкрива уникални данни за ранните форми на строителство, производство, търговия и социална организация. Акад. Николов е автор на около 300 научни публикации, между които и 15 книги. Той и е сред най- разпознаваемите фигури в българската археология.
Д-р Галина Самичкова е археолог в НАИМ–БАН и дългогодишен член на екипа, работещ в Провадия–Солницата. Нейните научни интереси са свързани с праисторическите култури на Балканите, материалната култура и социалните процеси в ранните земеделски общества. Тя участва активно в изследването, анализа и интерпретацията на находките от Солницата, както и в разработването на образователни и популяризаторски инициативи, които правят това изключително място достъпно за широка публика.
Боян Милушев е основател на “BM VISION” – студио, специализирано в създаването на интерактивни визуализации, виртуални реконструкции и дигитални преживявания за културното наследство. В рамките на проекта за Провадия–Солницата той разработва технологични решения, които позволяват на посетителите да „влязат“ в праисторическия свят чрез 3D модели, анимации и интерактивни среди. Неговата работа превръща научните данни в достъпни, визуално въздействащи и образователни формати, които обогатяват разбирането за най-древния солодобивен център в Европа.
Въпроси и отговори с лекторите от панела.
Лидия Жупанич Шуица е експерт по образование и културни политики и директор на инициативата Education for the 21st Century в Сърбия. Тя работи върху внедряването на иновативни педагогически подходи, развитие на критическото мислене и интегриране на културното наследство в съвременното образование. Участва в международни проекти, свързани с дигитални компетентности, гражданско образование и трансформация на учебната среда.
Нейната работа е тясно свързана с европейската мрежа EuroClio и е ключов партньор в международния проект Monument(al) Challenges, където не само изследва връзката между паметниците, колективната памет и изграждането на демократични ценности, но и как символите на паметта и градските пространства оформят нашето разбиране за идентичност и принадлежност.
Емил Тотев и Яна Чучуранова са съоснователи на „Вътрешен глас“ – иновативен стартъп, който създава различни приключения в градска среда. С подхода си в разработването на градски игри те комбинират технологии, сторителинг, активно използване на градската среда и представяне на местата по един нов начин. Проектите им се отличават с разнообразие, адаптивност и силен фокус върху потребителското преживяване.
Адрияна Михайлова е комуникационен стратег, културен предприемач и съосновател на Imp-Act Agency. Тя стои зад инициативи като #soSofia и ГРАДОСКОП, които популяризират градската идентичност, културното наследство и съвременната градска култура чрез дизайн, визуални разкази и социални кампании. Работи активно върху проекти, които свързват общности, градска среда и културни ценности по иновативен и достъпен начин.
Мария Чакърова е проектен мениджър във Фондация „Конрад Аденауер“ – България, където работи по инициативи, свързани с демократично управление, гражданско общество и международно сътрудничество. Тя участва в организацията на международни конференции, публични дискусии и образователни формати, включително събития, посветени на ролята на жените в общественото развитие и политиките на ЕС. В рамките на фондацията Мария Чакърова координира партньорства с институции, бизнес организации и неправителствения сектор, както и комуникацията по ключови проекти на организацията в България.
Въпроси и отговори с лекторите от панела.
Клара Наги е координатор на проекта „7-те най-застрашени“ в Европа Ностра – водещата европейска организация за културно наследство. Тя работи по идентифицирането, оценяването и мобилизирането на международна подкрепа за застрашени обекти на наследството в цяла Европа чрез тази паневропейска инициатива, която вече обхваща 35 държави в сътрудничество с 77 обекта. Нейните отговорности включват координиране на експертни екипи и мисии, взаимодействие с обекти и заинтересовани страни, както и повишаване на видимостта на застрашеното наследство. Преди това тя координира проекта MOST – Мостът за балканска музика, който открива нови възможности за музикални професионалисти в Югоизточна Европа.
Д-р Паула О’Донохю е експерт по историческо образование, проектен мениджър и координатор на изследователската дейност в EuroClio, където ръководи и инициативата „Оспорвани истории“ (Contested Histories). Тя притежава бакалавърска степен по социална и културна антропология, магистърска степен по европейски изследвания и докторска степен по социология и антропология. Част от изследователските ѝ интереси включват предаването на разказите за паметта между поколенията в постконфликтни общества, активизма на паметта и оспорваното минало. Д-р Паула О’Донохю работи върху разработването на иновативни образователни ресурси, методики за преподаване на трудни теми и международни програми за професионално развитие на учители. Нейният фокус е върху критическото мислене, мултиперспективността и ролята на наследството в съвременното образование.
Рубен Даененс е изследовател и създател на проекта “Atlas Sovieticus”, който документира, картографира и интерпретира наследството на съветската архитектура и култура в международен контекст. Неговата работа комбинира визуални изследвания, архивни материали и дигитални инструменти, за да представи сложните пластове на това наследство пред широка публика. Проектът му е признат за своята аналитичност, визуална сила и обществена ангажираност.
Въпроси и отговори с лекторите от панела.
Мари-Вероник Лероа отговаря за стратегията за Linked Open Data, агрегиране на културни данни и европейските проекти във Френското Министерство на културата. Тя е ръководител на проекти в Дирекцията за цифрови културни политики към Министерството на културата. Има образование по лингвистика и обработка на естествен език (NLP). Присъединява се към Министерството на културата през 2007 г., където координира френското участие в европейските проекти Athena, Linked Heritage и AthenaPlus, които допринасят за развитието на Europeana. Била е ангажирана и в проекта DeBias.
В момента тя отговаря за актуализирането и прилагането на националната стратегия за семантичната мрежа в областта на културните данни. Ръководи националния агрегатор, който координира участието на Франция в Europeana и в Европейското общо пространство за данни за културното наследство.
Мари-Вероник Леруа е представител на Франция в експертната група CEDCHE към Европейската комисия и е вицепрезидент на Michael Culture Association.
Арх. Ивайло Захариев е архитект, учредител и член на Управителния съвет на Българска асоциация за термално наследство. Работи върху изследването и устойчивото развитие на термалното наследство в България – минерални извори и строените за тях минерални бани, както и съответните практики, свързани с тях. Фокусът му е върху интегрирането на природните ресурси, архитектурната среда и културните практики в съвременни модели за регионално развитие.
Арх. Ирина Ефтимова е архитект и съосновател на инициативата Varna Heritage, посветена на изследването, популяризирането и опазването на културното наследство на Варна. Тя работи върху проекти, свързани с градска идентичност, архитектурна история и ангажиране на местните общности. Нейната дейност включва образователни формати и инициативи за съхраняване на ценни градски пространства.
Арх. Елена Стойчева е архитект и съосновател на Ruralheritage.bg – платформа, посветена на опазването и оживяването на селското архитектурно наследство в България. Тя работи върху документиране, анализ и интерпретация на традиционната архитектура, както и върху проекти за устойчиво развитие на малките населени места. Нейният подход съчетава задълбочени изследвания, чувствителност към местните общности и съвременни методи за популяризация.
Въпроси и отговори с лекторите от панела.
Кратко заключение в края на сесията.
Последното издание на форума се проведе на 8 и 9 април 2025 г. и бе посветено на темата – партньорства и общности. В него се включиха повече от 170 участници и 30 лектори от 10 държави. Вижте повече във видеото и разгледайте резултатите от събитието на линка по-долу.
